ЛЕТЀНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от летя; летеж, полет. Ти никога не си поглеждал към облаците, никога погледът ти не се е спирал върху някое цвете, нито пък е проследявал радостното летене на някоя малка птичка. Д. Талев, СК, 112. Пристигнах в Берлин късно привечер, уморен от близо осемчасовото летене със самолета и разтакаванията по летищата. Др. Асенов, СВ, 19. Аероклубът има четири секции за подготовка на младежите по парашутизъм, безмоторно летене, моторно летене и авиотехници. АК, 1971, бр. 1, 12. Римлянете нямали оракули, но тям жреците предсказвали по летенето на птиците. Г. Йошев, КВИ (превод), 89.