ЛЕТЀЦ, мн. -тцѝ, м. 1. Специално подготвено лице, което управлява самолет; пилот, авиатор. — Искай по телефона да ни пратят маски. .. Със самолет да ги донесат. .. — Запалете голям огън на площада пред мината, за да види летецът къде трябва да пусне газовите маски! А. Каралийчев, СР, 113. Летци, и мене покачете, / със мене отлетете! Ран Босилек, Р, 31. — Летецо в небесата, орачо на простора, ний тук сме прости хора / и нашто рало знаем от нашите деди. М. Петканова, КС, 70.
2. Разш. Птица, която може да лети добре и продължително. Козодоят разпери крила и хвръкна. Той беше изкусен летец. Носеше се между клоните на дърветата като прилеп. Ем. Станев, ПГВ, 89. За разлика от нашите пеликани те [кафявите пеликани] са и по-дребни, с по-набито телосложение, но са и по-добри летци. Н. Боев, Г, 64. От поколение на поколение крилата и опашката ставали все по-несъвършени, а тялото придобивало известна тромавост. Затова и днешните дарвинови чинки не са особено добри летци. Н. Боев, Г, 94.