ЛЀТКА1 ж. Нар.-поет. Обикн. в съчет. с летя. Птица. Летка лети по небето. / .. / Като лети, йона дума. Нар. пес., СбВСтТ, 59. Шета мома из зелени бостан: / като оди, като летка лети, / като дума, като сабля сече. Нар. пес., СбНУ XLIV, 329. Откак са е зора зазорила, / оттогава е войскя завръвела, / като връват, като летка летат, / пушките им като гъста гора. Нар. пес., СбНУ XIV, 333— 336. ● Обр. Цала летка е — до Дупница оди за еден саат. СбНУ XLII, 266.
ЛЀТКА2 ж. Диал. Вретено на чекрък. Жената била запалила летката, дека си суче преждата, па като са спущили писаро, она го ръгнала сас летката. Нар. прик., СбНУ XLIV, 503.