ЛЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Обикн. за вещество — който лесно преминава в газообразно състояние, лесно се изпарява и излетява; изпаряем. — Тя [солната киселина] не проявява окислително действие, а и лесно се отстранява, защото е летлива. К. Манолов, ВХ, 233. Суровите каучукови смеси, които постъпват на вулканизация, винаги съдържат известно количество летливи вещества. К. Раковски и др., ТГОИ, 251. В нейните листца [на розата] се крият летливите капчици на розовото масло. Ст. Станчев, ПЯС, 22. Във пакетчета иде у нас тоя чай, / тоя чай, който иде от древен Китай. / Дребни сухи листца, те пътуват по целия свят / и разнасят навсякъде своя летлив аромат. Л. Даскалова, Ст, 17.