ЛЀТНИНА ж. Диал. 1. Зърнено житно растение (пшеница, ечемик, ръж), което се засява през пролетта и през лятото узрява, дава семе; летница1. Напролет, като я изореш още веднъж и като му фърлиш едно хубаво семе, ще стане летнина за чудо! Т. Влайков, Съч. III, 324. Ако и пролетта бъде суха, не ще станат и летнините, защото слабите зимашни снегове не са оставили никаква влага в земята. Пряп., 1903, бр. 87, 4. Орачете сеят или есен, или пролет. .. Пролет сеят летнина: ечмен, овес, просо. Д. Манчев, БЕ II, 88. — Ой ле, юрук, вакъл юрук, / не разпущай сиво стадо, / .. / по летнини, по зимнини, / летнини са проникнали, / зимнини са изтъкмили. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 51. Зимнината не класила, / летнината не никнала, / сиво стадо не ягнало, / не ягнало, ни бягнало. Нар. пес., СбНУ XLVI, 83.
2. Само ед. Събир. Необходимите, потребните за през лятото неща (Н. Геров).
3. Такса, заплащане за лятна паша (Т. Панчев, РБЯд).