ЛЀТНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Домашно животно (пиле или прасе), родено късно през пролетта, което е още малко, крехко. На меня лъжа не бива, / .. / че ти главата отрязвам, / като на агне гергьовско, / .. / като на фтиче летниче. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 64. Туканък да ma не сварям, / че ти главата отрязвам / като на пиле гергь овче, / .. / като на птиче летниче. Нар. пес., СбНУ XXVII, 256.