ЛЕТОБРОЀНЕ, мн. -ия, ср. Система за определяне на времето по години, като се изхожда от някакъв условно приет като начало момент или важно историческо събитие; леточисление. В най-древните китайски ръкописи се споменава за игра с топка, .. През шести век от нашето летоброене тази игра станала много популярна в Япония. К, 1963, кн. 7, 3. Римляните пък смятали за начало на своето летоброене основаването на Рим — 754 г. до н. е. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Така например старите гърци започнали своето летоброене от 776 г. до н. е., когато била чествувана първата олимпиада. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Обширно се занимава с именника на българските ханове и с прабългарското летоброене унгарският историк Геза Фехер. Р, 1927, бр. 240, 4.