ЛЕТО̀ВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Нар.-поет. Само в съчет.: лето летовно. За усилване. Либе Ердено, Ердено, / де ще се, либе, виждаме / толико лето летовно? Нар. пес., СбНУ XLIV, 288. Дек са е чуло, разбрало, / мома кириа да кара, / както е Стойна карала / сичкото лето летовно, / доде са заесенило. Нар. пес., СбНУ XLIV, 473. Като бачии градиле, / Стоян се болен поболи, / та лежа Стоян, та лежа / цалото лето летовно. Нар. пес., СбНУ XLIV, 201.
ЛЕТО̀ВЕН2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. За птица — която лети. Втората вечер вечераме / до два ми гълъба летовни, / едно ми пиле еребиче. Нар. пес., СбВСтТ, 862.