ЛЕТО̀ВИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Селище, местност, където се летува; летен курорт. Най-красивото място в тази част на планината е Кушбунарската долина, старо хайдушко сборище край птичия извор. Сега това старо хайдушко свърталище е летовището на сливенци. Й. Радичков и др., ГСП, 150. Брегът е засипан с дребни камъчки. Сан Стефано — многолюдно морско летовище. Дървени къщи, градини, .., цветя. А. Каралийчев, С, 27. Макар и със северно разположение, климатът на Бояна е доста здравословен, затова и селото е едно от първите по време софийски летовища преди Костенец и Чамкория и др. П. Делирадев, В, 310.
2. Рядко. Почивна станция, сграда, в която се летува, се почива през лятото. Минава се покрай летовищата на управление „Пътни строежи“ и трудово-производителните кооперации. П. Теофилов, К, 44.
3. Диал. Местност, където овчарите прекарват със стадото си лятото; лятна кошара. Тръгнали са три ювчаря,.. / .. / да си търсят летовище, / летовище, мандровище. Нар. пес., СбНУ VI, 75.