ЛЕТОВИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Рядко. Който се отнася до летовище; курортен, почивен. На картата е село, но то си е малко летовищно градче, разбогатяло от стопанисването на минералните бани. О. Василев, ЖБ, 293. Гостилницата на планинския летовищен хотел беше пълна; летовници от околните вили и от хотела бяха заели всичките маси. Ил. Волен, РК, 27. Край бреговете му [на язовира] се кипрят летовищни къщици, а водите му слизат шумно към електроцентралата „Въча“. Ст. Станчев, HP, 87.