ЛЕТО̀ВНИК, мн. -ци, м. Мъж, който е на почивка в летовище, който летува някъде; курортист, почиващ. Често пъти някой летовник, седнал на пясъка и загледан в морето, без да се обърне, закачаше Славча. А. Каралийчев, ПС I, 153. По светлите асфалтови улици, .., се стичаше към баните всекидневният поток от летовници с бели дрехи, с мургави лица и тъмни очила. Д. Димов, Т, 364. На плажа прииждаха летовници, въздухът се бе изпълнил с гласове и смях. Ем. Манов, БГ, 45.