ЛЕТО̀ВНИЧКА ж. Жена, която почива, летува някъде; курортистка, почиваща. Тя [управителката] седеше по цял ден под сянката на верандата, оградена от летовнички с кълбета, куки и игли в ръце. ВН, 1961, бр. 3146, 4. — Дали са обрали боба? — мечтателно питаше Велика все по-често. .. Било по плажа, било при яденето летовничките все с това се занимаваха. Ст. Даскалов, ЕС, 255.