ЛЀТОМ1 нареч. Остар. и диал. С летене; като летя, летейки. Лястовиците разрязваха въздуха над зеленото подновено земно покривало със своите остри крилца и летом грабваха пеперудката. Ц. Гинчев, ГК, 370. Нар.-поет. летом летя. Фръкнали са два гълъба,/тихом тичат, летом летат. Т. Панчев, РБЯд, 193.
ЛЀТОМ2 нареч. Остар. Книж. През лятото; лете. Гостите, що ги привлича това село летом, застанват горе на манастиря и не дохождат дотук. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 15.