ЛЕТОПЍС м. и ЛЕТОПЍС, -та̀, мн. -и, ж. 1. Истор. Средновековен исторически ръкописен паметник, в който записвачът отразява минали или съвременни нему събития; хроника. Царят разгърна именниците на своите предшественици. Да се рови в летописите, в старите писания и хрисовули беше едно от любимите му занимания след четенето на житията. М. Смилова, ДСВ, 280. По негова заповед [на Иван Александър] е била преведена и знаменитата Манасиева летопис. Ив. Вазов, Съч. XX, 191. Въз основа на изчезнал отпосле местен летопис К. Иречек говори за изгарянето на Станимака и околните села, както и на манастирите по тия места. В. Мутафчиева, KB, 342. — Ама от нищо нищо ли не остави?... — Остави някакъв стар летопис на манастира. Т. Харманджиев, КЕД, 120. Славата му [на Атила] са опази доро до нашите дни в римските летописи и в немските юнашки песни. Т. Шишков, ИБН, 58.
2. Разш. Всяко описание или проследяване на събитие, взаимоотношения или съществуване на нещо през определен период; хроника. Неговата [на филмовото изкуство] кратка история е всъщност летопис на тържеството на народността и реализма. НК, 1963, бр. 19, 1. Тези хора помнят миналото, страданията и радостите му, живеят с него. Народната песен у тях е не само музика, а и обряд, и летопис. Й. Йовков, Разк. III, 162. А при много важни дни или сражения, ако и Кирил е участвувал там — в броеницата падаше още едно зърно и мястото, и датата влазяха в семейната летопис. Г. Райчев, В, 33.
3. Прен. История на нещо. Отминали са хуни и готи, авари и печенеги, траки и римляни. .. И в тая част от световния летопис започва битието си малката държава България. Ст. Станчев, ПЯС, 113. Днес в славната летопис на героичното овладяване на Космоса... съветският народ записва със златни букви нови имена. РД, 1963, бр. 171, 1. И през Новата година / твоя героичен летопис / нека бъде всеки лист, / Родино. ВН, 1960, бр. 2907, 1. ● Обр. И там [пред иконостаса], пред вечното смирение / на безглаголните светци, / .. / ще спомниш някое деяние / от живата си летопис, / и на дълбоко разкаяние / ще прозвучи езикът чист. Т. Траянов, Съч. III, 153.