ЛЕТОПЍСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Истор. Който се отнася до летопис; исторически. Още преди края на миналия век са били публикувани пък повечето български летописни известия или спомени от втора ръка за „кърджалийско време“. В. Мутафчиева, KB, 14. „Именник на болгарските ханове“! Извънредно ценно произведение с летописен характер. К, 1963, кн. 7, 41. В реда на двете жития на св. Никола и Георги като исторически паметници за положението на българите в XVI— XVII в. стои известната летописна бележка на поп Методий Драганов от с. Корова (Чепино). Б. Ангелов, ЛС, 111. Освен много хроникарски — летописни паметници, които изясняват значението на русалките, те са се опазили у малорусите, русините, белорусите в народните им песни. Ч, 1871, кн. 16, 504.