ЛЕТОЧИСЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Летоброене. Датата, посочена в надписа, според нашето леточисление отговаря на 821 год. HT, 1961, кн. 1, 22. Обикновено се приема, че точното знание започва с Френсис Бейкън и Галилей. Всъщност леточислението на положителната наука трябва да почне от Леонардо да Винчи. Б. Илиева, КХСН, 23. Фратю чорбаджи и днес живее с възпоминанията на това славно минало и от нея дата започваше неговото леточисление. Ив. Вазов, Съч. VIII, 72. Леточислението, установено от Юлий Цезара, казва се Юлиянско или старий стил, а другото — Григориянско или новий стил. К. Кърджиев, А, 176. Хронологията или леточислението и землеописанието са двете очи на историята, защото чрез землеописанието научаваме мястото, дето е станало, а чрез леточислението времето, по което е станало това или онова историческо събитие. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 29.