ЛЕФЀ, мн. -та, ср. 1. Диал. Парична сума, заплата, която се дава някому за някаква извършена работа. „Стойне ле, синко! / Я ела, олум, я ела, / че та дири, олум, / кръска билик баши, / ачин да ти четат, / лефе да ти пишат, / лефя от царщината.“ Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 60.
2. Диал. Пенсия (Н. Геров, РБЯ).
3. Само мн. Простонар. Пари, левове. — Ако той се свърже с партизаните и го усетите — за главата му ще получите награда петдесет хиляди лефета суха пара. П. Русев, ПЗ, 214. — А може и да у-убиете ня-някого [партизанин]! Петдесет хи-хиляди лефета! .. — Съ-съгласен ли си? — повторно го запита подпоручикът. — Съгласен съм — отговори Манол. К. Калчев, ЖП, 461.
— От араб. прeз тур. ölefe. — Друга (диал.) форма: лeфя̀.