ЛЕХА̀ ж. 1. Четвъртито или правоъгълно оформено място в градина, засадено с цветя или зеленчук. Запролетеше ли се, мама насаждаше лехи с лук и домати, но забравяше да хвърли шепа царевица или да насади някое огнище картофи. Кр. Григоров, Н, 186. Тя [Панайотка] късаше от лехите цветица и си правеше китка. Д. Немиров, Б, 69. Зад желязната врата има тясно дворче, а покрай стената леха с цветя. Пл, 1969, кн. 6, 81.
2. Остар. и диал. Единица мярка за повърхнина, равна на около 300 кв. м. И ето че се редят бразда, две, три — леха. Елин Пелин, Съч. I, 149. Надвечер, преди слънцето да зайде, заораха последната засята леха и Дойчин разпрегна воловете, пусна ги на паша. К. Петканов, ЗлЗ, 150. Че си скочи [хайдут Сидер], та подскочи / девет лакти нависоко, / девет лехи нашироко, / развъртя се като хала. Нар. пес., СбВСт, 154.