ЛЕЧА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. и диал. Лекувам, церя. Из пътя той разпитваше момъка с какво са лечили двамата лекари жена му. Ив. Вазов, Съч. IX, 142. Ралчо покрусено промълви: — Есенка не е добре! — и стисна устни. .. — Е, защо се мотаеш, та не я лечиш сериозно! Ст. Даскалов, СЛ, 259. „Той трябва да си гледа докторството и да лечи болните, а не да занимава професорска катедра.“ Знан., 1875, бр. 12, 191. леча се страд.
ЛЕЧА̀ СЕ несв., непрех. Лекувам се. Зърна от аметис им [на ромейките] продавах — да ги носят в муска на гръдта си, та да се лечат от безплодство. Н. Райнов, КЦ, 113. Аз бех намислил да ида във Филибе да са леча. АНГ I, 454.