ЛЕЧЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. С който може да се лекува; лековит. Минералната вода в Сапарева баня е с подчертани лечебни свойства. М. Гловня и др., Р, 228. — Какво богатство, какво изобилие от растения има в тундрата — каза татко, — .. Тук се срещат и много лечебни растения, които имат голямо значение за медицината. С. Ставрев, ТСП, 45. Лечебна кал. ● Обр. И с вяра ще разкрия аз прегръдки, / загледан в две залюбени очи. / И тих ще пия техните лъчи, / ще пия светлина, лечебни глътки. Π. К. Яворов, Съч. 1. 134. Молитвата — за мен е непозната / лечебната ѝ сила. К. Христов, Избр. ст, 189.
2. Който е свързан с някакво лечение. Лечебен масаж. Лечебна физкултура. Лечебни процедури. Лечебно хранене.
3. В който може да се извършва някакво лечение. Аз пристигнах по тъмно в знаменития лечебен град. Ив. Вазов, Съч. XI, 113. — А защо тогава седите в балнеосанаториума? Тук е лечебно заведение! — Но аз съм болна, мила. Н. Каралиева, Н, 107.