ЛЕЧЍТЕЛКА ж. Жена, която може да лекува обикн. с врачуване, с баяния, с билки, без да има специално официално медицинско образование; врачка. Остана само новата слава на Минка Бръснарката, славата ѝ на лечителка, към която жените на Югла понякога се отнасяха с шеги, но щом се наложеше, бързаха да я повикат. Г. Мишев, ЕП, 245. Народна лечителка.