ЛЕШ, лѐшът, лѐша, мн. лѐшове, след числ. лѐша, м. и (диал.) леш, лешта̀ и леша̀та, ж. 1. Само ед. Събир. Разг. Множество непогребани трупове, които са почнали да се разлагат; мърша. Котленци сякаш се стъписваха пред тъмната паплач насреща, която се препъваше, падаше, задръстваше Ветрила с леш и извираше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 639. Есенните дъждове дойдоха преждевременно и кишата мореше овцете. Всички сочеха онзи леш, който овчарите изкарваха с каруци. Й. Радичков, ЧП, 155. — Измряха като мухи [пленниците] .. Дори не бяха закопали лешта, ами така си лежеше прогнила покрай дуварите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 404.
2. Непогребан труп, обикн. на животно, който е почнал да се разлага. Четирима конници с изпечени и сурови лица, .. разглеждаха леша на една кобила. Ст. Загорчинов, ДП, 421. Глутница кучета се трупаха около лешовете на паднал добитък. М. Кремен, Б, 101. У нас в горските и полски места чакалът е полезен, защото изтребва лешовете и дребните вредни гризачи. П. Петков, СП, 30. След ужасното приключение, никой веке не мислеше на огня, ами всяк колкото може бягаше, и върви верху лешове и ранени. ЦВ, 1856, бр. 285, 57.
3. Месото на такъв труп; мърша. Орлите още се виеха пред белите сипеи и каменните стени на урвите. Тия орли, които бяха навикнали на леш и които често пъти, кацнали на някоя скала, ръфаха човешки меса. Й. Йовков, СЛ, 13. Че може ли / гарван да живей без леш? Хр. Радевски, Избр. пр II, 180-181.
4. Прен. Обикн. в съчет. с падна. Масово избиване, голяма сеч, мор. Докарват полковника на най-трудното място на фронта. И той вика на войниците: „Момчета така и така, трябва да падне леш.“ Н. Антонов, ВОМ, 16. Само при Червената стена какъв леш падна! Г. Караславов, Избр. съч. X, 105. Щом се уморили, врабците слезли на земята да походят и да си вземат дъха, но тогава техните преследвачи ги настигнали, .., и почнали да ги изтребват с прътовете. Голяма леш настанала. Й. Радичков, НВ, 25. Аз не се стърпях и съобщих, че всичко това е лъжа — нищо подобно не е имало. — Не може да бъде! — извика буля Юрданица, .. Шега ли е то: там кръвнина се е ляла, леш е паднало. Ст. Чилингиров, ХНН, 101. Че най-после като ни зачесна с топовете .., че на сто надали остана по един жив!.. Леш падна. Ц. Гинчев, ГК, 358. Тогай стана Марко Кралевичи, / .. / та е срещнал три иляди войска. / Къде мина, се леш направи: / илядо е със сабля пресекъл, / и илядо кон под нозе турил, / и илядо от страх изгинали. Нар. пес., СбНУ XLIII, 64.
5. Остар. и диал. Труп на убит или погребан човек. А владиката започна да ме кълне: лешът ми да се не стопи в гроба, да вампирясам и во веки веков да се скитам. В. Геновска, СГ, 52. Виждал ли си куршуми да падат като дъжд, а лешове — като снопове на буйна нива? Ц. Гинчев, ГК, 359. Стоян са люто разсърди, / че той си дръпна брадвата; / дето Марийка достигна, / там ѝ главата ютряза. / .. / дето е паднал лешът, / там е манастир станало. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 11-12.
6. Диал. Едър и пълен, но физически слаб човек (Н. Геров, РБЯ).
— От перс. през тур. leş.