ЛЀШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Плод на леска с една ядка в черупката, много ценен с високото си съдържание на мазнини, белтъчини и витамин С, широко използван в сладкарството, бояджийството, сапунената промишленост и парфюмерията. В голяма паница е сипан ошав, а в друг разлат съд са сложени орехи, лешници, ябълчета и смокини. Т. Влайков, Пр I, 239. Мишката ровеше в шумата, намери лешник и тръгна да го носи към гнездото си. Й. Радичков, СР, 11. По припеците се червенееха узрелите дренаци, а леските стояха приведени от гроздове млечни лешници. Л. Галина, Л, 68. — Чук-чук! А в тази хралупа / лешници кой ли си трупа? Ти ли си тук, Рунтавелке, / ти ли си тук, хубавелке? / Трупай, събирай — да има! / Скоро ще дойде и зима... СбХ, 185.
2. Разг. Леска. Бадемите, орехите и лешниците не могат да си удържат плодовете. Ц. Гинчев, ГК, 170. По една стръмна пътека излязохме на върха и спряхме задъхани в манастирската градина. .. Гора от сливи, ябълки, орехи, лешници. А. Каралийчев, С, 7.