ЛЕШНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Човек, който бере или продава лешници. Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цариграда: / цароградци аспралии. / .. / чивличане лешничаре. Нар. пес., СбНУ II, 67.


Източник: Речник на българския език (онлайн)