ЛЀШНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от лешник. — Додето са по клонките ми, сред зелената шума, моите лешничета са зелени, но когато паднат на земята, стават кафяви като нея. П. Бобев, ЗП, 134.


Източник: Речник на българския език (онлайн)