ЛЀЩА1, мн. няма, ж. 1. Едногодишно пеперудоцветно растение от семейство бобови с плоски ситни кръгли зърна, богати на белтъчини, които се употребяват за храна. Lens. esculenta. А ходжата говореше: — Хората тук сеят ръж, овес, ечемик и малко леща. А. Дончев, ВР, 65. Почти при всяко селско домакинство се обработват разни бобови растения, като: боб, грах, леща, бакла и др. A „България“, 48. Насеяла Милка / на чукаря леща. Нар. пес., СбВСтТ, 836.
2. Зърната, плодът на това растение, от които се приготвя ястие. Елицините работници след вечеря се разотидоха по домовете си, а едно от момичетата отведе със себе си и Кирушка да изчукват леща. Ил. Волен, БХ, 116. Макар и малка [бакалничката], все пак в нея се намираше почти всичко, от каквото човек имаше нужда: ароматни билки, .., чували с боб и леща, сандъчета със захар и сушени сливи. П. Михайлов, МП, 33. Други жени, за да се снабдят с малко пари, засноваха между чиновническите къщи, като предлагаха пилета, пресни яйца, градински боб, леща, картофи. Б. Несторов, АР 123. Ергените заскъпнели / като пипер у нов дукян, / като леща на Великден, / като слама на Петровден. Нар. пес., СбВСтТ, 187.
3. Само ед. Ястие, приготвено от зърната на това растение. Ванко беше обядвал постна леща, пък и хлябът никога не му стигаше, та усети остър глад. М. Грубешлиева, ПИУ, 223. — Гурго ле, либе Гурго ле, / .. / каква съм манджа готвила, / печена леща на кебап. Нар. пес., СбВСт, 773. // Ед. и мн. след числ. Разг. Отделна порция от това ястие. Изяде две лещи и му стана тежко на стомаха.
4. Род едногодишни тревисти растения от семейство бобови, които са разпространени в Средиземноморието, Мала и Средна Азия. Lens.
◊ Водна леща. Дребни многогодишни водни растения с опростени листа и цветове, които покриват повърхността на бавнотечащи или застояли води и служат за храна на водни птици. Zemna. Водната леща, която се развива по повърхността на блатата, достига едва до 2—3 мм големина. Бтн VI кл, 137. Водната леща цъфти много рядко. Както всички плаващи растения, така и водната леща не потъва, нито се мокри от дъжд или при вълнение. В. Бешовски и др., ЕП, 28.
~ Втасал ми гъза за боб, та за леща. Вулг. Ирон. Не съм се оправил, а мечтая за нещо по-голямо. Геч му увира лещата. Диал. За човек — много е бавен в работата си, ленив. За паница леща. Разг. Срещу нищожна цена или възнаграждение. Друг живот е сега. Алеко .. няма ги либералите и консерваторите, .., нито цилиндрите, готови да се снемат пред всеки чужденец и да продават „милото Отечество“ за паница леща. Ем. Манов, В, 5. Не можеше да забрави оня упорит младеж, осъден на смърт, когото пак той предаде за паница леща. М. Марчевски, П, 138. Като леща на (по) Великден, тача (обичам, драг ми е, мил ми е). Разг. Ирон. Никак не тача (обичам), никак не ми е мил. — В нашето село, като дойде някой чужденец, мало и голямо зяпва в устата му. А нас, дето сме тук и не ходим да гоним облаците, тачат ни като леща по Великден. Р. Стоянов, М, 11. Като че ли съм стъпкал лещата на някого. Диал. Много съм мразен, много съм ненавиждан от някого. Набрах лещата. Диал. Изплисках се, изцапах се с кал по крачолите отзад, като съм вървял. На ката леща и забяла. Диал. Ирон. Човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. Няма да варя леща с някого. Диал. Няма да мога да се сработя с някого, няма да мога да живея в разбирателство, в съгласие с някого. Още на похлупка леща ям. Диал. Не съм годен за самостоятелен живот. Яли сме заедно печена леща. Разг. Ирон. Нямаме нищо общо помежду си, не сме никакви роднини, никак не сме близки.
ЛЀЩА2 ж. 1. Физ. Оптично прозрачно тяло, ограничено от двете си страни със сферични или несферични повърхности, употребявано за получаване на увеличен или намален образ на наблюдаван обект. Като измъкна бинокъла от калъфа, започна да разглежда местността. През силните лещи на военния далекоглед обгледа стаените слабо осветени казарми. Ем. Станев, ИК, III и IV, 416-417. Елементите, от които се състои оптичното устройство на кинопрожекционната машина са оптичните лещи и вдлъбнатите огледала. Й. Венов и др., К, 97. Вдлъбната леща. Изпъкнала леща. Разсейвателни лещи. Събирателни лещи. Цилиндрична леща. Очила с дебели лещи.
2. Анат. Част от окото, през която се пречупват светлинните лъчи. Друг орган, който макар и късно, но често страда при облъчване с големи дози, е окото. Йонизиращите лъчения причиняват потъмняване на лещата. Вл. Андреев, АЕ, 40. Появата на лещата, разположена зад зеницата, .., допринася за създаването при животните на един чувствителен оптически апарат — окото. Ц. Цанев и др., ЧП, 123.
◊ Контактни лещи. Мед. Много фини, специално изработени кръгли лещи с големина за покриване на зеницата и ириса на окото, които се поставят върху тях и заместват очилата, носени за коригиране на зрението.