ЛЀЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението леща и до плода му. — Тук идеха две жени, може да си ги виждал. Старата — едни живи мощи. Младата — черноока, с бемка на лявата си буза, колкото лещено зърно. А. Гуляшки, Л. 416.
2. Който е направен от леща. Отишъл Загубан Сава у бабини си на гости. Баба му го нагостила лещена чорба. Г. Краев, AЗ, 51.