ЛЀЯ, мн. лѐи, ж. Основна единица в румънската парична система, равна на 100 бани. Обмених леи за левове.
— От рум. leu.
ЛЀЯ, лѐеш, мин. св. лях, прич. мин. св. деят. лял, -а, -о, мн. лѐли, прич. мин. страд. лят, -а, -о, мн. лѐти и лян, -а, -о, мн. лѐни, несв., прех. 1. Поет. За река — тека, разливам водите си. Оршова е град с твърде красиво разположение на левия бряг на Дунава, който лее бистри и тъмни талази в подножието па срещните стръмни гористи рътове на Сърбия. Ив. Вазов, Съч. XI, 34. Вселяват страх ония съсипии / скалисти, сгромолясани в полето, / де Адидже шумливи лей вълни. К. Величков, Ад (превод), 109.
2. Изливам, сипвам, разливам в голямо количество някаква течност. И кат кръвта ми буйно и червено — / аз щедро леех вино, подсладено / ту с песни и шеги, ту с рев и бой. Д. Дебелянов, С, 1946, 163.
3. Изливам, сипвам разтопен метал, восък и под. във форма, за да се изработи някакъв предмет. — Вкъщи и котетата варънджа станали са бунтовници, купуват револвери и леят куршуми. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Най-забележителните майстори бяха куюмджиите. Те лееха и ковяха от злато и сребро чудни по форма украшения. П. Здравков, НД, 15. Янкула узда правеше, / карагрошове лееше / на солунските златари. Нар. пес., СбБрМ, 143. Ой юначе, .., Лазаре, / що та майка не жени, / .. / що ти пръстен не лее. Нар. пес., СбВСтТ, 74.
4. Прен. Пея леко, звучно, мелодично, издавам леко глас, звук. Ала през пролетта мъжкият щиглец проявява още едно забележително качество — той е и отличен артист. За да спечели симпатиите па възлюблената си, той започва да лее звучни и страстни песни. Ст. Дончев, ПНД, 46. Като славейче запя Малинка — / стара песен лее с меден глас. Ас. Босев, СЦС, 62. // Прен. Изговарям, изричам с лекота и в голямо количество (думи, приказки, реч). На онези дембели — така нареченото ръководство на обединението — щеше да им се наложи да се посместят .. устата им леят сладки и заоблени приказки, а един пътен съвет няма кой да му даде! А. Наковски, БС, 105.
5. Прен. С много думи или силно, буйно изразявам нещо (настроение, чувство); изливам. Да го чуеш в тази ограда като почне да лее своите чувства към „Оногова, който е залога на нашето щастие и благоденствие“. Ал. Константинов, Съч., 150. Не стой като дръвник, казвам си, не виждаш ли, че е съвсем разстроена [Едит]. Е, какво като е разстроена, аз също може би съм разстроен, обаче никой не ме е пратил тук, за да лея чувства. Б. Райнов, НН, 481. Златни мисли, скъпи чувства / поетите пеят, / чародейна, щедра обич / със потоци леят. Хр. Велчев, Избр. съч., 69.
6. Прен. Обилно, нашироко излъчвам, струя, сипя нещо (светлина, лъчи и под.). Луната лееше сребриста светлина и нямаше нужда да палят лампата, П. Стъпов, ГОВ, 56. Отзарана слънцето лееше водопади сребро над Кралските градини и тихите улици на Ница, .. Сега равно и безнадеждно вали. К. Константинов, ПЗ, 131. Елате да подъхнем от пролетния свят, / от полското дихание, от горский аромат / от струите прозрачни, що леят небесата! Ив. Вазов, Съч. II, 15.
7. Прен. Обилно излъчвам, разпръсквам нещо (мирис, аромат, хлад и под.). Цялата градинка там бе от стари липи, отрупани с безброй цъфнали цветове, които лееха своя аромат в някаква неудържима, .. разточителност. К. Константинов, СЧЗ, 110. Дете, .. / ти роза си, коя благоухание / с зефира пролетни в гърдите лей. К. Величков, ПССъч. II, 126. Чудна нощ приспа земята морна. /. . / И зефир прохлада животворна / лейше. Ив. Вазов, Съч. III, 52.
8. Прен. Обсипвам, дарявам обилно, щедро някого или нещо с материални и духовни облаги. Бай Мицо положи сокая върху главата на Кремена. — И ти да светиш, ненагледна хубавице, твоята усмивка и твоите деца да леят само радост над цялата ни земя. Й. Вълчев, СКН, 141. Ο природо, скъпа тук и скудна, / ти разкошно лейш безгрижност, младост / в бедна хижа и в гора безлюдна. Ив. Вазов, Съч. III, 115. Ето огнената лава тътне, святка, наближава / и чрез нея гибел лее разгневений великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 128. Как май благословени, кат гений — чародей, / навред живот, и младост, и хубост нова лей. Ив. Вазов, Съч. II, 16.
9. Диал. Наливам. Кинисала ми, джанам, / бела Румена, / на вода ходи, / на бела чешма, / .. / вода да лее, / лице да мие. Нар. пес., СбНУ IX, 93. Малка мома вода лела, / над вода се погледала, / па се сама харесала. Нар. пес., СбВСтТ, 493.
10. Диал. Поливам. Малка мома вода вади, / вода вади низ герена / да полива росно цвете, /.. / де го ляла, там заспала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 235.
11. Непрех. Диал. За дъжд — валя1. Пролет, .. пролет! А дъжд лее, град са вали. Ч, 1875, бр. 12, 571. В момини двори два дъжда леят / два дъжда леят, две мъгли лежат. Нар. пес., СбВСт, 226. лея се страд. от лея (в 1-10 знач.). Тук се леят куршуми, приготвя се барут. Ив. Унджиев, ВЛ, 75.
ЛЀЯ СЕ несв., непрех. 1. За река — тека, разливам се. Същият копнеж звучи в баладата „Лорелай“. Рейн спокоен се лей, вечерният залез тихо гасне. БР, 1931, кн. 7, 222.
2. За течност — изливам се, сипя се в голямо количество. Възчервеното руйно питие се лееше със звучно бълбукане в златния съсъд, който ръката царева вдигаше все по-високо, все no-горе. Ст. Загорчинов, ДП, 375. И ядене, и пиене имаше в изобилие, а виното и ракията се лееха непрекъснато. // Разг. За дъжд — много силно валя. Дъжд се лее, та продъни небето.
3. За звук, глас и под. — разнасям се, разпростирам се с лекота, мелодично, звучно. И леят се малко дрезгавите, ала инак сладки, звуци на кавала. Т. Влайков, Съч. III, 5. Речта му се лее плавно и убедително. ● Обр. От думите му се лее скръб и горчивина.
4. За светлина — разпръсквам се, сипя се обилно. Над горите се лееше лунната светлина, обвиваше ги в унило, прозрачно було. Ем. Станев, ЯГ, 108.
5. За мирис, аромат — разнасям се, разпръсквам се. Аромат от далечни липи / над ливадите кротко се лее. Сл. Красински, 30, 102.
◊ Кръв се лее. Разг. Водят се жестоки, кръвопролитни боеве; воюва се. По фронтовете в Европа се лееше кръв. Вестниците, които рядко попадаха по харманите, донасяха новини за офанзиви. Г. Караславов, ОХ I, 335. Сам ще видиш: нито меч ще се вади, нито кръв ще се лее. Ст. Загорчинов, ДП, 107. Лея кръв. Обикн. в бъд. вр. Разг. Воювам, бия се жестоко, кръвопролитно. „Аз съм български войвода, / момци ми са тез, / ний летиме за свобода / кръв да лейме днес.“ Ив. Вазов, Съч. I, 15. Ще се бием, мила мой майко ле, на Софийско поле / кръв ще леем, мила мой майко ле, за Христово име. Нар. пес., Христом. ВВ II, 216. Лея сълзи. Разг. Плача много, с много сълзи, обилно и обикн. продължително. Той се чудеше в себе си, как се е оженил за нея, и сълзите, които тя мълчаливо лееше пред него нощем, го ядосваха и му омръзваха. Елин Пелин. Съч. III, 20. Мед ми се лее от устата. Разг. 1. Много съм сладкодумен, приказвам, говоря приятно и увлекателно. Не им омръзваше да слушат учителя, когато преподаваше новия урок, мед се лееше от устата му. 2. Говоря с най-нежни думи на някого или за някого, като засвидетелствам своите добри чувства и внимание към него. Когато баба ми кажеше: „Ела чедо, ела юначето ми!“, мед се лееше от устата ѝ. 3. Говоря за някого само хубави неща, ръководен от добри чувства към него. Мед се лее от устата ѝ, като заприказва за децата си. Пот се лее. Разг. Полагат се усилия, много труд за нещо. Лееше се много пот, за да се победят дивите пущинаци. Д. Фучеджиев, Р, 106. С устата мед и масло <лея>, в сърцето пелин и отрова. Диал. Не съм искрен; лукав и лицемерен съм.