ЛЕЯ̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Работник, който отлива предмети от разтопен метал. В тежките дни, когато търновчани геройски се бранили, патриарх Евтимий слязъл при най-добрия леяр в Асеновата махала и му заръчал да отлее камбана, в чийто разтопен метал да влее душа. Д. Линков, ЗЗБ, 65. Все през това време Гоце .. иска да му препоръчат някой майстор леяр на ръчни бомби и на разни видове инструменти. Π. К. Яворов, Съч. II, 197. Не съм решил, не знам какъв да стана. / Моряк ли — да кръстосвам океана? — Пилот ли — да летя из висините, / или леяр в завода за стомана? Л. Станчев, ВД, 14.