ЛИБЍЧЕ ср. Диал. Билка, чиято отвара, според народните вярвания, като се пие, помага да се засили обичта, любовта към някого. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Ив. Вазов, Съч. XX, 122. Не сърди се, старо харо, / че сръдня не ти прилича! / Мразиш ли ме ти — мрази ме! / Либичето ме обича! Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 140. На туй поле чаролейно / знам му билките, тревите, .. / знам либичето де расне, / що сърцата приближава. Ив. Вазов, Съч. IV, 115-116.