ЛИВА̀ДА ж. 1. Място, площ с естествено или изкуствено засята тревна растителност, която обикн. се коси за сено. Много от тия долини са преобърнати в ливади, тревата на които стои още неокосена и ярко зелена. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Млад момък беше Стоян и не тръгна по пътя, а — напреко, направо към ливадата, край селото, дето бяха изкарали днес воловете да се позалъжат с младата, едва що покарала тревица. Д. Талев, ЖС, 8. Зелената равнина на ливадите беше изпъстрена с хиляди цветя. Й. Йовков, Разк. I, 46. Мисля да почна тия дни да кося моите ливади по високите места, догде не са взели да прегарят. Ц. Гинчев, ГК, 236.
2. Прен. Жарг. Глупав, неопитен, наивен човек. Йото се топи от яд. Ревнува. Измъчва се. Най-сетне дръпва „студентчето“ настрана: — Слушай бе, русо леке! — Кажи, ливадо. Кр. Белев, РСК, 68. Келнерът, .., им сервираше бързо и сръчно, .. В края на краищата понякога от такива ливади, с момичета при това, можеш да отмъкнеш повече, отколкото от някой стиснат посланик. П. Вежинов, НБК, 57.
◊ Канадска ливада. Жарг. Мъжка прическа, при която косата е подстригана от всички страни много късо и стърчи нагоре като току-що набола. Некосена ливада. Жарг. Ирон. Наивен човек; балама. Пак са те излъгали на пазара, некосена ливадо. Равна ливада1. Диал. Глупав човек. Оплаках се на мъжа, пък той нали си е равна ливада, ми вика: — Трай, не се бъркай в живота на младите. Те си имат своя точка зрение. Г. Краев, АЗ, 40-41. Равна ливада2. Диал. Лесен, удобен, без трудности. Защо пък да не мисли за него? И без това животът ѝ в птичарника е равна ливада — няма с кого да се разговори, няма от що да ѝ трепне сърцето. Г. Краев, Ч, 71.