ЛИВА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни и (рядко) -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с ливада, който се отнася до ливада; ливадски. Незабелязано ускориха [конете] своя тръс — бяха си отпочинали добре на чист ливаден въздух, додето пътниците се веселяха. Т. Харманджиев, KB, 597. На север се чувствува влиянието на океана. Това благоприятствува за развитието на ливадна растителност. Геогр. VI кл, 63-64. Овцете шумно хрупкаха мекото ливадено сено. М. Марчевски, ГБ, 69. Ливадни треви.