ЛЍВВАМ, -аш, несв.; лѝвна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лѝвнат, св. 1. Прех. Сипвам изведнъж, изсипвам, изливам цялото количество от някаква течност някъде. Този автобус сега седи нагизден като булка под арката. .. Лентата е още непрерязана. След малко ножицата ще я кръцне, ще ливнат ведрото пред колелетата. Д. Дамянов, ПИЩ, 87. Илийчо скочи, напълни кожения си каскет от локвата сред двора и ливна калната вода по лицето на Стойчо. В. Ченков, ПС, 30. Срещнеха ли попа, осенчани го изглеждаха накриво: — Ти да не си ливнал вода в онуй вино, дето ти го дадохме за молебена? А. Гуляшки, ЗВ, 28. — Каквото се е запалил стомаха ми от чушката, като нажежено желязо, да ливна сега цялото шише, ще зацвърчи отвътре. Ал. Константинов, БГ, 46. Влахов никога не пиеше на един дъх и носеше на пиене, но тоя път се случи наопаки — ливна коняка в устата си, сякаш не можеше да понася вкуса му. А. Наковски, БС, 85-86. // Непрех. Разг. С предл. по. Изливам изведнъж и набързо определено количество от нещо. Вратата на кръчмичката постоянно се отваря и затваря: влизат „стари мераклии“ — каруцари, хамали, — ливнат по шише и излизат. П. Велков, СДН, 196. Да влезнем да му ливнем по едно, пък после ще бързаме за влака.
2. Непрех. Потичам внезапно и обилно; руквам. И беше го ударило по глаа, без да сака, и му я разцепило глаата, та на часот беше му ливнало кърв от глаата като некоа река. СбНУ XI, 120.
3. Непрех. Стесн. За дъжд — завалявам изведнъж, внезапно и обилно; руквам. Още по-страшно ставаше, когато дъждовете ливваха изведнъж през тъмните нощи. Сл. Македонски, ЕЗС, 11. — Наскоро задуха южнякът, ливнаха проливни дъждове, от баира потекоха пороища. Н. Кирилов, ПД, 122. — Ще се склопи утре небето, ще ливнат тежки дъждове — върви тогава, че ори и сей! А. Гуляшки, ЗР, 307. Значи, това е лагерът... Никакви землянки, никакви дървени къщички, никакви палатки. .. Може ли да се живее така? Сега е сухо поне, а като ливнат дъждове, като вземе да сипе сняг? В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 36. Заръмя ситен дъжд. .. засили, а по-после ливна като из ведро. Д. Немиров, Б, 217. ливвам се, ливна се страд. от ливвам в 1 знач.
ЛЍВВАМ СЕ несв.; лѝвна се св., непрех. Изсипвам се, изливам се изведнъж, внезапно и обилно. Конски копита гърмяха по тесните улици и градът се ливна като порой в суходолие навън, към дебрите на планината, търсещ избавление. П. Константинов, ПИГ, 42. // Безл. ливва се, ливне се. Излива се, изсипва се дъжд или град изведнъж и обилно. Изведнъж небето се спуши, облаците се замерваха някое време със светкавици, че като се ливна... Изпървом плисна като из ръкав, повилня, побесня, пък се кротна, ето вече трети ден и трета нощ. Набъбна майчицата земя. М. Кюркчиев, ВВ, 136.