ЛЍВНИЦА ж. Простонар. Работилница, в която леят свещи за черква; свещоливница. — Бре, та Ката Коларката глобена!... Попчето я глобило. .. Нали вчера кадиха на Лишковци, и тя, жената, палнала една свещица, ама не от ония от ливницата, а от домашен восък. Ст. Даскалов, МЧ, 105. Щом зърна Хаджията, Малчо се сгъна и ха насам, ха нататък, па като видя, че или в ливницата трябва да влезе, или в черквата да се намъкне с хляба, тръгна срещу него. Чудомир, Избр. пр, 95.


Източник: Речник на българския език (онлайн)