ЛИВРЀЯ, мн. -ѐи, ж. Дълга, горна униформена дреха, обшита с галони, обикн, за портиери, кочияши и друга прислуга. Двама слуги в ливреи почитателно отваряха вратите на колите. Бр. Йосифова, БЧМ, 99-100. На улицата до самия плочник чакаше красив затворен файтон; кочияш в ливрея с акселбанти дремеше на капрата. Ст. Дичев, ЗС II, 163. Русенските богаташи живееха по европейски. Имаха големи, комфортно наредени домове, в някои от които прислугата беше облечена в ливреи. Д. Казасов, ВП, 89.

— От фр. livrée прeз рус ливрeя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)