ЛЍГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който отделя лига1. Сломявайки защитните механизми на повърхността на човешкото тяло, т. е. по кожата и лигавите ципи (например в устата), те [болестотворните микроорганизми] се отправят навътре в организма. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 6. Лигавите охлюви извикаха в стомаха ми такава буря и такива болки, като че бясна котка ме дереше с нокти. Н. Хайтов, ПГ, 97-98.

2. По който има лига1, лиги. Тя, Ненка да сяда с Дося, да предпочете Дося просека със сакатите и лигави уста. Ив. Вазов, Съч. VIII, 123.

3. Който се точи като лига1 или е подобен на лига1. По асфалта се посипаха като брулени ябълки стотици бели топки [яйца]. Лигава жълтобяла течност, размесена със счупени черупки, полепна по сандъците и оцвети платното на шосето. П. Стъпов, ЧОТ, 34. Слагате тигана на печката, маслото завира, счупвате яйцето и за секунди полутечната лигава материя се превръща в познатия ни бял продукт. Хр. Одисеев, ТН, 59. Прегракналите са длъжни да употребяват не възбуждающе ядене и питиета, .. Най-добре е в това отношение да употребляваме топли (но не горещи) лигави питиета (салеп). Знан., 1875, бр. 22-23, 345.

4. Който е плъзгав и влажен, като че е покрит с лига1. Той се стрелна бързо към дъното, притисна се в студената лигава тиня. Сега беше сигурен, че е незрим като водата, която все тъй ласкаво струеше край него. П. Вежинов, БГ, 167. Морето е като силен човек. Слабият, виж, подмазва се като вълна ο лигав камък. Н. Антонов, ВОМ, 61. Рибите имат лигава кожа, покрита с люспи. Т. Икономов, ЧПГ, 57.

5. Прен. За тъкан — който е мек и лесно се мачка. Зеха да изкарват евреете от немско авлии и пешкире два пъти по-евтини от нашите. Лигави са истина, и слаби като от трева, ама нали ги изгладиле. Т. Влайков, Съч. II, 182. Зима той от най-евтиния памук и тъче едни тесни и лигави основи. Т. Влайков, Съч. II, 191. Когато са купува прясна риба, треба да се гледа, щото крилата им да са червени и месото им твърдо, яко. Ако ли бъдат крилата им бледи и месото меко, лигаво, то не са добри. Ступ. 1875, бр. 6, 46.

6. Прен. Който е неприятно, угоднически любезен. Пък и кои ли ще съставляват „тесния кръг“, ако не Пиронков, .. и лигавият, вечно ухилен Кацаров от аспирантурата. Др. Асенов, СВ, 57. С генералската дъщеря да се чука с аероконяк, и да танцува можеше полковник Горов. За тая работа в природата се намират плешиви и лигави полковници, които се пъчат пред генералските дъщери. К. Георгиев, ВБ, 46. ● За усмивка, държание. — А защо признаваш пред мен? Божикин облиза устни, примляска няколко пъти и каза с лигава усмивка: Защо си ти .. Матьо Христов. Д. Ангелов, ЖС, 63.

7. Прен. Който е несериозен, разпуснат. Фиката, .., беше най-дейният член на групата .. и освен дето му бе невъзможно да се нареди с едно довчерашно оръдие на Деяна, едва понасяше лигавата му компания. Г. Караславов, СИ, 104-105.

8. Който съдържа сладникавост, престореност, пресиленост. Навред патриотическите мотиви изместваха лигавите любовни песни на песнопойките. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Димовица едва не го блъсна с менците в гърдите, така ненадейно и недоволна продължи пътя си. Укори се, че спря да слуша празните и лигави думи на Плявата. К. Петканов, МЗК, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)