ЛИГА̀ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Покривам, измокрям с лиги. Бебето лигави брадичката си.
2. Разг. Прекалено угаждам на някого, предимно на дете, като задоволявам прищевките му, създавам му всякакви удобства; глезя. Още го лигави! Купи му и велосипеда, дето го иска, но утре не ми се оплаквай, че не те слуша.
ЛИГА̀ВЯ СЕ несв., непрех. 1. Текат постоянно лиги от устата ми. До З—4 месечна възраст слюнчените жлези на детето функционират много слабо, .. По-късно отделянето на слюнка се засилва и много от кърмачетата се лигавят обилно, тъй като още не са свикнали да поглъщат слюнките си. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 91. Ако дрискавицата е от вадение зъби, а това ся познава защо детето много ся лигави и венците му са набъбнали, то не требува нищо да ся прави, ако е умерена, защото тогава тя помага. Лет., 1871, 129.
2. Прен. Неодобр. Държа се угоднически, несериозно, разпуснато; глезя се. Пред хората никога не ме ласкае, конфузи ме... А в къщи, след като ме огорчи вън, почва да ми се лигави. Ив. Вазов, Н, 25. — Хубава жена. Като я мразиш, защо я пускаш в къщата си? — Аллах, за какво? Как за какво? Да гледам сеир. Да гледам как мъжете се увъртат около нея, как се лигавят и заприличват на дърти магарета. А. Дончев, ВР, 68.— Ти трябва да разбереш: тук си дошла да работиш като честно момиче, а не да се лигаваш с тоя, с оня под стълбите. М. Грубешлиева, ПП, 216. — В този случай аз съм за по-сурови мерки... Стига сме се лигавили, стига сме играли на демокрация. К. Калчев, ДНГ, 115.