ЛИГАТУ̀РА ж. 1. Езикозн. Две букви или два звука, обединени в един писмен знак. През време на Симеона .. писмото получава по-игрив и своеобразен изглед. Срещат се заловени букви (лигатури). Р, 1925, бр. 193, 1.
2. Муз. Дъгообразен знак, който свързва две ноти, означаващи тонове с еднаква височина.
3. Мед. Завързване на прерязан или разкъсан кръвоносен съд. Това състояние [на вроден порок] неизбежно води към фатален изход .. Навременното му оперативно превързване (лигатура), който способ най-често се прилага, осигурява пълно оздравяване. А. Гюровски, АЧ, 300.
4. Метал. Сплав от два или повече елемента, изготвена предварително, за да се прибави към мъчнотопим компонент в друга сплав. Магнезият се поставя в кофата или в предния резервоар във вид на лигатура или като смес с чугунени стружки. Л. Калев, ВТЛ, 190. Цинкът дава твърде важна лигатура, когато са съединява с другите метали. Знан., 1875, бр. 24, 373.
5. Метал. Метал, който се прибавя към благородните метали като злато и сребро, за да ги направи по-твърди. В европейските държави среброто ся продава на мярка. Една мярка има 16 лота. Ако съдържава една мярка 10 лота чисто сребро и 6 лота лигатура (мед), то среброто има 10 проба. Д. Мутев, ЕИ, 134.
— От лат. ligo 'свързвам' през нем. Ligatur или рус. лигатура.