ЛИГНЍН м. Спец. 1. Органично вещество, което обуславя втвърдяването на растителните тъкани. Целулозата заедно с лигнина (дървесинното вещество) изграждат скелета на растението — дървесината. Н. Николов, М, 330. Сламите и сената са богати на трудно смилаемите целулоза, лигнин и пр. Т. Дарджонов, МПЖ, 10.
2. Тънки хигроскопични листове от дървесинен памук, използвани за превръзки в медицината или за тоалетни цели. Професорът изтри с късче лигнин запотеното си чело и се отдръпна от операционната маса. П. Славински, ИЩ, 36.
— От фр. lignine или нем. Lignin.