ЛИГО̀ТЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от лиготя се; лигавене, глезене. С трагични лица на капитани на потъващ кораб те [двамата спекуланти] изпразваха чашите, прегръщаха обърканите си жени, които бяха свикнали с честите награди, премиални и прочее странични доходи на мъжете си, но никога не бяха виждали от тях подобно лиготене. Ч. Шинов, ОТ, 55.