ЛИГОТЍЯ, мн. -ии, ж. Разг. 1. Човек (мъж или жена), който се държи несериозно, разпуснато, лигаво, глезено; лига1, лигла, лигльо, глезла, глезльо. Ама и той е една лиготия и най-сериозното нещо го прави като на шега и несериозно.
2. Несериозна, лигава постъпка; глезотия, лигавщина1. Това ти искане е вече чиста лиготия.
3. Безсъдържателни, празни, несериозни приказки, думи; глезотия. — Колко ми харесва това: „Брезите прави като свещи венчални...“ .. — Но твоят „Ваня“ намира това за лиготия. М. Грубешлиева, ПИУ, 143. — Коджа ми ти мъж, а седнал да ми декламира с премрежени очи разни дивотии! Чети свестни книги, а не любовни лиготии. М. Грубешлиева, ПИУ, 33.