ЛИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до лико̀. Ликовите влакна биват стеблени и листни в зависимост от това в коя част на растението се намира ликовата тъкан, от която се получават влакната. Хр. Кожухаров и др., СПС, 243.
2. Който е направен от лико̀. Рада от вода не доде, / .. / А Радината майчица / ш черна са кърпа забарди, / с ликов са пояс опаса, / та Рада да си жалей. Нар. пес., СбНУ XLVI, 143. Ликова кошница. Ликово въже.