ЛИКЬО̀Р м. 1. Само ед. Силно подсладено спиртно питие, приготвено от ферментирали плодове, плодови сокове или алкохол с добавка на захар и различни аромати. Ирина Василева извади три високи кристални чаши с тънки дръжки и наля ликьор в тях. П. Спасов, ХлХ, 162. И точно в този трагичен момент се отваря вратата и влизат те — Станчева и Христов. Тя с букет, а той с кутия бонбони и шише ликьор в ръце. Тарас, СГ, 115. Билков ликьор. Плодов ликьор. // Ед. и мн. Бутилка, съдържаща такова питие. Купих един ликьор да се намира вкъщи за гости. // Ед. и мн. Разг. Количеството от това питие, което се съдържа в една чаша. Само един ликьор да изпие и ѝ ce замайва главата.
2. Само мн. Различни видове от това питие. Дигна си къща на два ката с широк чардак, а дълбоката си изба превърна в склад на скъпи ликьори и стари южни вина. А. Гуляшки, ЗР, 17. По цялото протежение на дясната стена имаше бар от махагоново дърво, отрупан с кристални чаши, .., шампанско, ликьори, коняк. П. Славински, ПЩ, 188. Вечер масите около малкия площад се изпълват, .. Туристи, с изпечени лица, гологлави и в къси панталони, опитват всички ликьори и ломотят на неразбрани езици. К. Константинов, ПЗ, 111-112.
— Фр. liОueur (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, 227).