ЛИКЬО̀РЧЕ ср. Умал. от ликьор; ликьорец. Изпушвала по някоя и друга цигара, изпивала по някое и друго ликьорче голяма работа. Тарас, ТМ, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)