ЛЍЛИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Индив. Поет. Лилиев. В небеса стъбла кристални / росни лилии стрелят. / И звездици от небето, / взрели страстни си очи, / в лилийните крехки чашки / леят влюбени лучи. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)