ЛИЛИПУ̀Т м. Въображаем човек, с неестествено дребен ръст (по наименованието на такива хора от фантастичния роман на Дж. Суифт „Пътешествията на Гъливер“). Хубаво е да си голям. Едър такъв, с огромни мускули. Като минаваш дребосъчетата се дърпат. Не се ли дръпнат ще бъдат смачкани. Кой им е крив! Да не са се раждали такива лилипути. В. Цонев, Ст, 1968, бр 1169, 3. Карай, Тихов! Думата беше за пигмеите. Не за измислените лилипути на Свифт, разбира се, а за истинските от Черна Африка. М. Марчевски, ТС, 46.

— От англ. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)