ЛЍЛЯК1, мн. -ци, м. Диал. Люляк. А лилякът цъфнал, цъфнал, боже, за едната хубост! М. Георгиев, Избр. разк., 70. Тодора кърши лиляко / над това бело Дунаво, / над това синьо езеро. Нар. пес., СбНУ I, 22. Покачила са й Тодора / на лиляк китки да бере. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 31.
— От араб. прeз тур. leylak. — Друга форма: лѝлeк.
ЛЍЛЯК2, мн. -ци, м. Диал. Прилеп. Лилякот (прилепът) вервает, оти първо бил създаден глушец (миш). СбКШ, 10. Лиляко (прилеп) ноке излегуат и нике се криет. СбНУ IV, 223.
— От араб. прeз тур. leylak. — Друга форма: лѝлeк.