ЛЍЛЯКА ж. Диал. Люляк. Младен, който постоянно ме крепеше и ме съветваше да се хващам за бодливите вейки на глогините, лиляките и дъбовете, ми каза, че из тоя път се изкачват нагоре селянките с чувал брашно из воденицата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 27. Няма там, аго, по вази, / няма там стени таквизи, / зиме със здравчец обрасли, / лете със сива лиляка. Π. Ρ. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. Попело ми, Милчо льо, сиво славейче, / в градинчица, Милчо льо, на лиляка, / че ми пело, Милчо льо, два дни. Нар. пес., СбНУ VIII, 17.