ЛЍМБА ж. 1. Обикн. ед. Кичур коса като едра къдрица, която е спусната над челото. На връщане Тотка се сблъска със стройна красива жена, над високото ѝ чело падаше .. тъмна лимба. М. Яворски, ХСП, 387. Особени грижи той полагаше за кестенявата си коса: къдреше я и сресваше на път в средата и с нещо като лимба над дясното око. Ем. Станев, ИК I и II, 379. Над челото ѝ [на Рачето] се виеха старомодни влажни лимби. И. Петров, НЛ, 10.
2. Обикн. мн. Едри чупки на коса, които я правят да изглежда вълнообразна, вълниста. Сложила е [мама] и кокетна шапчица, от която се спуска черната ѝ мека коса, цялата в естествени лимби, които придават на страдалческото ѝ лице нещо мило и класическо. С. Таджер, ПНЕМ, 111. Дори проредялата му коса като че ли бе мокро вчесана и все още стоеше корава и на лимби. П. Вежинов, НБК, 41.
— От рум. limbǎ.