ЛИМОНА̀ДА ж. 1. Само ед. Разхладително питие, приготвено от газирана вода, винена киселина, есенция от лимон и захар. Тук [на пристанището] всичко му беше познато: вехтите двуетажни къщи с дюкянчетата на долния кат, будката за лимонада и закуски отдясно, пощата отляво. Ем. Манов, БГ, 26. Селяните пушеха, попийваха коняк, ментовка, лимонада или нищо не взимаха. Б. Несторов, СР, 138. Той сръбна малко от лимонадата, избърса устните си и стана. К. Калчев, СТ, 206. // Ед. и мн. Разг. Бутилка, съдържаща такова питие. — Я там! Дайте ни тук десетина лимонади! — извика Митко още със сядането си [в пивницата]. Д. Калфов, С, 22. // Ед. и мн. Разг. Количеството от това питие, което се съдържа в една чаша или бутилка. Беше много жаден и изпи три лимонади.
2. Прен. Разг. Пренебр. Художествено произведение с ниски естетически качества, на-силено удължено и сантиментално; боза, компот. Отново е написала нескопосна драма — лимонада и половина.
— От венец. limonada през гр. λιμονΐδα и λεμονάδα. Други (диал.) форми: лемοна̀да, илимона̀та. — С. Доброплодни, Здравословие (превод), 1853.